Автор: Явор Тарински
Демокрацията се зароди от идеята, че всички, които са равни в един аспект, са равни абсолютно. Всички са еднакво свободни, следователно всички са абсолютно свободни… Следващата стъпка е, когато демократите, въз основа на твърдението, че всички са равни, настояват за равноправно участие във всичко.
Автор: Явор Тарински
Промени живота! Промени обществото! Тези идеи губят напълно
своето значение без създаване на подходящо пространство.
Хенри Лефевр [1]
Днес значението на града се увеличава, тъй като за пръв път в човешката история по-голямата част от населението живее в градски пространства и икономическата му роля достига нови върхове. По думите на Антонио Негри: ” градът, сам по себе си, е източник на производство: организираната, населена и изменена територия се е превърнала в производствен елемент, точно както някога бе обработваемата земя. Все повече жителят на метрополиса е истинския център на света… “[2]. За това градът все по-често бива вместван в дебатите около политически, икономически, социални и други стратегии за бъдещето. Continue reading “Възвръщане на градското пространство”
By Yavor Tarinski
Como una alternativa que ha sido ensayada y experimentada en la práctica para comunidades en el pasado y el presente, el paradigma de los comunes va más allá del Estado y del mercado e implica la autodeterminación radical de la sociedad, permitiendo a la ciudadanía gestionar directamente sus recursos compartidos.
En su libro The Economic Order & Religion , Frank H. Knight y Tomás H. Merrian argumentan que “la vida social a gran escala con la propiedad en común es imposible» 1 .William F. Lloyd y después Garret Hardin, con el mismo espíritu, promovieron el término neo-malthusiano 2 de «la Tragedia de los Comunes» 3 , argumentando que los individuos, actuando independientemente y racionalmente según su interés particular, se comportan contrariamente a mejores intereses del grupo entero agotando algunas fuentes de recursos comunes. Desde entonces, las tesis que afirman que la gente es incapaz de gestionar nada colectivamente, sin el control y la supervisión de instituciones y autoridades separadas de la sociedad, se han infiltrado con éxito en el imaginario social. Continue reading “Los comunes: más allá del Estado y el mercado”
Автор: Явор Тарински
Хората наричали общи блага тези части от околната среда, за които приет закон изисквал специфични форми на общностно уважение. Наричали общи блага тази част от околната среда, която се намирала отвъд техния дом и собственост, но към която предявявали претенции за употреба, не за да произвеждат стоки, а за да осигуряват прехраната на своето домакинство.
Иван Илич [1]
Въведение
В книгата си Икономически ред и религия (1945) Франк Х. Найт и Томас Х. Мириам твърдят, чесоциалният живот в голяма група, с изцяло обща собственост, е невъзможен.[2] В същия дух Уилям Ф. Лойд и по-късно Гарет Хардин развиват нео-малтусианския[3] термин “трагедията на общите блага” [4], твърдейки, че индивидите, действащи независимо и рационално според своя личен интерес, се държат по начин, противоположен на интересите на цялата група, като изчерпват някои общи ресурси. От тогава насам тезата, че хората са неспособни да управляват колективно, без контрол и надзор от институции и власти, откъснати от обществото, успешно се е загнездила в общественото въображаемо. Continue reading “Общите блага като парадигма отвъд държавата и капитала”
Автор: Явор Тарински
Ние биваме определяни от контекста, в който живеем, но сме също и създатели на нашите политически и социални конструкции и можем да ги променяме, ако решим. [1]
Мери Диец
В дебата [2] между Симон Спрингър и Дейвид Харви за това каква идеологическа рамка да приеме радикалната география, предложението на Харви да оставим радикалната география свободна от какъвто и да е конкретен “изъм” изглежда много смислено. И, въпреки че техните полемични текстове обсъждат, на пръв поглед, въпроса с радикалната география, по мое мнение, те имат и по-широко значение за ролята на идеологията в проекта за социално освобождение и еманципация. С малки изключения, предложението за освобождаване от идеологиите изглежда силно пренебрегвано от движенията за социална еманципация, а според мен това е голяма грешка, ако искаме наистина да ангажираме повече хора в тях и да действаме конструктивно. Continue reading “Отвъд идеологията: преосмисляйки контекстуалността”
Автор: Явор Тарински
Солидарната икономика е алтернативна икономическа и социална форма, извън държавните и корпоративните структури, която се основава на човечни принципи, като взаимопомощ и солидарност, вместо на конкуренция и алчност. Този вид икономика цели задоволяването на нуждите на всички без експлоатация и разширява възможностите за участие на тези, които нямат средства да участват в стандартния пазар. Солидарната икономика не зависи от оцеляването на най-силния, а насърчава устойчивостта на хората и природата. Тя се състои от колективни процеси, в които участват всички, ангажирани и засегнати в такъв тип икономически взаимоотношения. Continue reading “Въведение в Солидарната икономика”
By Yavor Tarinski
Football blossomed in the slums. It required no money and could be played with nothing more than sheer desire.
Eduardo Galeano[1]
In his book Football in Sun and in Shadow, Eduardo Galeano pointed at the commercialization of the world’s most famous sport and its detachment from the grassroots. In it he says that “when the sport became an industry, the beauty that blossoms from the joy of play, got torn out by its very roots. Professional football condemns all that is useless and useless means not profitable.”[2] Once again we saw this in the 2014 World Cup in Brazil where modern football appeared for what it really is: a mechanism serving the logic of constant capital accumulation, aggressive towards those at the bottom who cannot afford to participate in this celebration of modern consumerist culture. It has been turned into spectacle, one more commodity in the shelves of the global supermarket, in which we can participate only as passive consumers. Continue reading “Football as a commons”
Direct Democracy: Popular self-management beyond hierarchy
By Yavor Tarinski
Pages: 32
Opposing oppression and exploitation without proposing alternative political system leaves the ruling system intact. The system acts, the opposition reacts. Those who struggle against evils of a political system but do not offer an alternative to that system are politically impotent. [1]
Aki Orr
By Yavor Tarinski
Unlike many alternative economic projects that have come before, solidarity economics does not seek to build a singular model of how the economy should be structured, but rather pursues a dynamic process of economic organizing in which organizations, communities, and social movements work to identify, strengthen, connect, and create democratic and liberatory means of meeting their needs.
Ethan Miller, from Other Economies are Possible
Nowadays the term solidarity economy is being used to indicate non-capitalist alternative realities that function inside the cracks within the existing capitalist system. The idea and practice emerged in Latin America in the mid-1980s [1] and has subsequently gained more and more popularity. It is a logic that aims to create “economic” structures that oppose the capitalistic structures and strives to generate and sustain autonomy in our economic lives [2]. These realities consist of a post-capitalist horizon of autonomous communities, in which the economy is returned to its place, i.e. to serve human life rather than being its ultimate goal [3]. Continue reading “Solidarity economy as political economy”
By Yavor Tarinski
On some occasions, rare though they are, the slogan “Another world is possible,” becomes reality.
Raul Zibechi
Nowadays the exit from the so-called economic crisis in Europe has become the main topic of conversation. Various politicians, “experts” and technocrats speak of possible exits from the critical situation in which our societies have been trapped. But their proposals rarely go beyond unlimited economic growth and neoliberal austerity politics, which are being imposed in increasingly authoritarian ways [1], the consequences of which are increasingly difficult to hide. The other alternative which is being presented to us by the mass media is the one of the radical left parties (such as the Greek SYRIZA and the Spanish Podemos). Continue reading “Steps Towards a New World”
towardsautonomyblog 