Солидарна икономика, креативна съпротива и пряка демокрация

Автор: Явор Тарински

commonsДълго време политическите движения държаха очите си затворени за разнообразните некапиталистически икономически реалности, функциониращи вътре в пукнатините на капитализма. Причината? Може би защото тези реалности бяха твърде заети със своите си работи и не промотираха своето съществуване достатъчно, а може би защото активисткото въображение е приклещено в една статична/догматична представа за утопия, която вместо действие, поражда и насърчава радикална критика на всичко, което не се припокрива с нея.

За обозначаване на тези алтернативни реалности днес се използва термина солидарна икономика, който цели да развие ”икономически” структури, конкурентни на капиталистическите, които да внасят автономия в икономическия ни живот. Те съставляват посткапиталистически хоризонт от автономни общности, ”в които икономиката е върната на мястото си, т.е. да служи на човешкия живот, а не да бъде крайна цел” [1]. Също така процесът на експериментиране в реално време, който солидарната икономика насърчава, ни позволява да развиваме по-ясна визия за институциите и техните функции в едно общество на участието и така да формулираме условията за преминаване от активна опозиция към оспорване на хегемонията на доминантния политически модел.

Една от основните причини за отказът на много радикалномислещи активисти да се включват или да подкрепят солидарната икономика е страхът от кооптиране на тези алтернативни реалности от статуквото. И докато такива опити за кооптация наистина съществуват [2], опасността това наистина да се случи не е особено голяма. И определено не е по-голяма от опасността от участие в политически лайфстайл-субкултурни движения. Най-важното е участниците в солидарната икономика сами да откриват нейните ограничения и грешки, и чрез участие в нея да ги коригират.

Но защо въобще е нужно да говорим за солидарна икономика? За да разберем нейното значение днес е нужно да се запознаем с нейните мащаби. Докато в някои части на света този тип инициативи не се документирът достатъчно или въобще, то в други се водят статистики, които могат да ни помогнат в това начинание. Днес солидарната икономика в Европа наброява 2 мил. алтернативни икономически структури (10% от европейския бизнес), управлявани от около 11 мил. служители-съсобственици (около 6% от работещото население на ЕС) (Йоргос Лиерос, 2012). В САЩ техният брой възлиза на близо 47 хиляди кооператива, колектива и други, с около 10 мил. работници-съсобственици и с общ годишен оборот от около 300-400 милиарда долара (Робин Ханел, 2006). Те са част от почти всеки сектор на икономиката като земеделие, здравеопазване, социални и комерсиални услуги и др. Кооперативи контролират 95% от оризовото производство в Япония и 75% от житните и маслодайни култури в западна Канада. В Нова зеландия този вид алтернативни структури дават 3% от националния брутен вътрешен продукт на страната. В Бразилия, където по-малко от 3% от населението притежава две трети от земята се намира движението на безимотните работници (MST). То наброява около 2 мил. души, живеещи от 30 години в самоуправляващи се общности на територия от 17 мил. акра земя, което се равнява на територията на Уругвай. Икономиката на MST  се основава на структури от солидарната икономика – 3 общностни банки и 47 кооператива, измежду които фабрика за дънки, месарници, завод за пакетиране на мляко, компания за печене на кафе, земеделски кооперативи за производство на захар, издателство и собствена транспортна мрежа.

Но солидарната икономика трябва да бъде разглеждана не само като алтернативна икономическа форма, а и като част от по-общата рамка на креативната съпротива. Логиката на креативната съпротива е да служи за база за разрастване на алтернативните структури в пукнатините на настоящата система и да не им позволява да се превръщат в изолирани острови на свободата. Тя цели вместо единствено да разрушава настоящата система, да изгражда клетките и градивните частици на едно бъдещо солидарно и автономно общество, показвайки че то е възможно и на практика. Въпреки това не бива да бъдем нетърпеливи за бързи резултати, защото съществува разлика между желание и действие. Както Шекспир е казал : ”Желанието е безгранично, но действието робува на ограничения.” Креативната съпротива действа като капката вода, която със своето постоянство разцепва камъка.

Креативните елементи, които съставляват тази съпротива, не се ограничават само в границите на протеста или солидарната икономика. Те се отнасят към определено социополитическо действие, което от една страна е насочено към по-цялостно разбиране на днешните властови структури и настоящата ситуация, и от друга, към създаването на възможности за хората да водят по-независим и автономен живот. Креативната съпротива не е незабавно искане или програма, а практически примери, които опитват да изградят мост между критиката на статуквото и изграждането на структури под мотото ”градежът ще срине стените”.

Креативната съпротива може да приеме много форми, като трудови кооперативи, социални центрове, наистина свободни пазари, арт колективи и др. Но никой и нищо не може да гарантира гладкото им функциониране. Зависи изцяло от участниците в тях (заради самоорганизирания характер на креативната съпротива) и тяхната социална обстановка това колко високо да вдигат летвата пред своите инициативи и какви рискове да поемат, за да не ограничават трансформативния потенциял на своите проекти. Ако трансформативният потенциал се загуби, тогава просто не говорим за креативна съпротива. Въпреки това има множество възможности, които да послужат за подсигуряване на дългосрочност на тези проекти и подкрепа за тях като онлайни медийни платформи, мрежовидна координация и обмяна на опит, критична мисъл, изпипване на детайлите, излизане от рамките на идеологическите догми и сътрудничество със социални движения.

Освен това е много важно да не се изпада в капана на детерминистичното мислене от типа ”щом нещо се е провалило веднъж, значи винаги ще се проваля”. При всеки провал на някое начинание хората могат да извлекат много полезни заключения, които да им помогнат при бъдещи начинания. Това е и логиката на креативната съпротива, и в частност на солидарната икономика – да експериментираме от днес с институции, каквито желаем да имаме утре, за да видим техните недостатъци и да ги коригираме.

Компонентът, който прави креативната съпротива толкова гъвкава е пряката демокрация, която служи за основа на горепосочените проекти и реалности. През последните години интересът към нея се повиши особено, вследствие на засилената критика към авторитаризма (държавата) и всеки вид бюрокрация (синдикати, партии, корпорации) [3], опериращи откъснати от социалната база.

Ако говорим не за демокрацията на капитала (представителната демокрация),а за пряката демокрация като радикална перспектива  (т.е. като перспектива насочена едновременно срещу доминацията и експлоатацията), тогава определено говорим за хоризонталност – едновременно политическа (кой/какво решава) и функционално-икономическа.

Следователно пряката демокрация е невъзможна без промени както в политическото устройство, така и в икономическото функциониране на обществото, и по-конкретно без установяване на колективна собственост върху средствата за производство и общите блага. Демокрацията не може да бъде пряка, ако хората участват пряко само в една от публичните сфери (в политическата или в икономическата). Следователно установяването на прякодемократично общество не минава през издигането на нов държавен апарат, а през изграждането на гражданско самосъзнание и федерации от самоуправляващи се общности, при които няма разделение между политическата и икономическата сфера.

Но тук не говорим за конкретен системен модел. Солидарната икономика, креативната съпротива и пряката демокрация представляват нещо друго – реалности, практики и принципи, които трябва да пресъздаваме през призмата на нашата местна действителност и култура. Както сапатистите казват ”Никой модел не е перфектен. Всеки трябва да моделира своя собствена система, подходяща за неговата реалност, квартал, град, страна. Това за нас ще бъде най-добрата форма на солидарност.” Но въпреки че никой модел не може да бъде пренесен от едно място на друго, опитът, който ни предлагат тези, които се съпротивляват колективно, като сапатистите, представлява знание и опит за всички нас. Можем да се учим от тях и първото нещо, което откриваме е, че нещата могат да стоят и по друг начин.

Днешните радикални движения имат на разположение широк набор от идеи и опит, от които да извличат полезни заключения и средства за настоящите борби. С навлизането във втората половина на 21-ви век критиката на властта вече не означава хаос, а борба ”отдолу” за пряка демокрация, която функционира само когато потиснатите участват в нея, а съвременните форми на съпротива се ориентират към култивиране на подходящите условия за възможно най-цялостно изразяване едновременно на човешката индивидуалност и на колективното задоволяване на социалните нужди чрез самодостатъчни общности, съжителстващи в хармония с природата. От нас зависи да се отърсим от догматичното мислене и да се възползваме от открилите се хоризонти.

Бележки:

[1] Cornelius Castoriadis: The rising tide of insignificance (1996)

[2] http://www.lifeaftercapitalism.info/analyses/398-beglika-npo-mente-aktivizum

[3] http://www.lifeaftercapitalism.info/politicalvisions/36-direct-democracy/352-avtonomiq-ideq-chieto-vreme-e-doshlo-chast-1

Източник: LifeAfterCapitalism

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s