Въпроси: Явор Тарински
Когато повечето хора чуят за Лацио, веднага си мислят за неонацистите и фашистите. Но съществува вашата група – Laziale e Antifascista (LAF). Кажете ни няколко думи за нея и нейната активност?
Групата е създадена, за да унищожи стереотипа, че всички привърженици на Лацио са фашисти. Този стереотип е мощен пропаганден инструмент за римските неофашистки групи, за да втълпят на по-младите момчета расистки и фашистки идеи. Те използват трибуната на Лацио, за да популяризират своите ценности, да правят политически прозелитизъм и бизнес. Ценностите на Лацио, които се демонстрират с факти в историята, са противоположни. За няколкостотин фашисти, особено благодарение на масовите медии, беше изграден този стереотип, който дискредитира Лацио и продължава да подхранва редиците на фашистите не само на стадиона, но и в обществото.
Всички дейности, които правим, са предназначени да унищожат този стереотип, за да стане ясно, че „лациале“ не означава фашист в Рим, в Италия и навсякъде по света. Броят на членовете на LAF в различни капацитети и независимо постоянно се увеличава. В Италия има сто, най-вече в Рим, но също разпръснати и в цялата страна, както и други сто по света.
Клубът е силно опозорен от крайнодесния имидж. Но винаги ли е било така?
Така е от 1987 г. с появата на Irriducibili, които превземат трибуната с помощта на престъпните организации. Преди тях привържениците на Лацио са били аполитични; имало е десни групи, леви групи, смесени.
Лацио е създаден с егалитарни, солидарни и социални ценности; ако проучите историята на Лацио, ще разберете, че тя е противоположна на ценностите на фашисткия живот. Лацио е създаден през 1900 г. от девет римски момчета, които решават да създадат общество на равни. Това е десетилетия преди раждането на фашизма. Сега дезинформацията кара хората по света да вярват, че Лацио е бил фашистки отбор, когато в действителност Лацио е единственият римски отбор, който се противопоставя на опитите на фашисткия режим през 1927 г. да обедини всички местни отбори в Рома. По време на Втората световна война евреите и партизаните са приети и скрити в структурите на клуба. Избраните цветове са тези на Гърция, които символизират и почитат олимпийския дух: спортна практика като средство за обединяване на народите. Те избират орела като герб, защото е римски символ.
Най-голямата фенска група в историята на Лацио е Eagles Supporters. Те са били „смесена“, аполитична група. Разпускат се, когато римските фашистки партии и престъпни организации решават да подкрепят Irriducibili да превземат трибуната.
През 70-те години в Рим са налице така наречените „години на оловото“ – период на социални и политически сътресения в Италия, продължил от края на 60-те години до началото на 80-те години, белязан от вълна на ляво и дясно политическо насилие. На „Стадио Олимпико“ е имало фашистки групи като Viking, но също така и комунистически като Tupamaros и Commandos Aquile S.Basilio Talenti (C.A.S.T.). C.A.S.T. от римските квартали Сан Базилио и Таленти е всъщност първата група на Северната трибуна. Други като анархистката Gruppo Rock съществуват до началото на 90-те. Но никой не е имал хегемония, освен Eagles, която събира много групи заедно.
Как е приета вашата група на и извън стадиона?
Отзивите на хората бяха много положителни, изпълнени с ентусиазъм. Имаме подкрепата на много фенове от Италия до Южна Америка, които разбират стойността на работата, която вършим. Всеки, който вярва в свят свободен от предразсъдъци и дискриминация, трябва да ни подкрепи отвъд футболната вяра.
Има ли други антифашистки и/или нерасистки групи, свързани с Лацио днес?
На стадиона няма единна група, но много групи са разпръснати в различни сектори, които досега не са опъвали собствени знамена. Но в Рим има хиляди антифашистки „лациали“ и нашата цел е да им помогнем да се обединят и организират.
Имате ли контакти с антифашистки привърженици на други отбори от Италия и чужбина?
Ние не сме ултрас група, така че нямаме „официални“ приятелства с ултрас групи, но имаме много ултрас приятели от различни отбори. В Италия имаме другари от Дженоа, Перуджа, Юве, Емполи и Козенца; в Европа Санкт Паули, Селтик и Марсилия; докато в целия свят имаме приятелства с Палмейрас, Гремио, Коринтианс, СД ФАС – Hinchada Del Rojo.
Неотдавна доминиращите крайнодесни групи на Лацио поискаха жените да стоят настрана от „свещеното пространство“ на Северната трибуна. Имаше ли реакции срещу това сексистко отношение?
Те публикуваха сексистка листовка, в която се искаше жените да не идват на първите 10 реда (предполагаеми за хардкор ултрасите), а не за цялата Северна трибуна. Най-добрият отговор беше даден от хилядите жени, които подкрепят Лацио, които с протестите си принудиха групата да се извини.
Вашата група или отделни членове сътрудничат ли си с политически организации и социални движения?
Ние сме по-ангажирани със социалните движения, отколкото с политическите партии. В Рим има много антагонистични реалности и нашата инициатива е движение с автономни и независими клетки в много от тях. В LAF няма само една мисъл, нито политическа идеология. Има анархисти, комунисти, социалисти, либерали: всеки е активен в личния си живот, хора, обединени от антифашизма и страстта към Лацио.
Можете ли да ни дадете кратък преглед на крайнодясното влияние в италианския футбол днес?
Ситуацията е тревожна. От 70-те години италианските неофашистки партии са съсредоточили усилията си за вербуване на футболните стадиони. Това е политическа стратегия, която продължава вече 40 години. Те втълпяват на младите хора, които ходят на стадиона, да подкрепят своя отбор, партийната линия, расистки, нетолерантни ценности. Момчетата, които нямат адекватни културни основи да се защитават, са впечатлени от тези ценности. В Италия днес ултрас светът е почти напълно хегемонизиран. Днес фашистите са по-организирани, защото се финансират от неофашистки партии, които правят бизнес с организираната престъпност.
Какво мислите за потенциала на футбола за социална промяна? Защо има такава борба за контрол над стадионите от ляво и от дясно?
Тя може да подобри нещата, но за съжаление може да ги влоши. Стадионите предават ценности. Днес виждаме националистическа тенденция по трибуните в много европейски страни. В продължение на години фашистките и неонацистките партии и движения се стремят да окупират тези пространства, като издигат пропагандата си и правят политически прозелитизъм. Те се опитват да променят ценностите, които спортът трябва да търси – братството, равенството и уважението се заменят с нетърпимост и национализъм, – за да могат младите да придадат субективен характер на своите неофашистки, расистки, хомофобски позиции.
Заключителни думи?
Ситуацията е толкова тежка, че трябва да правим това, което правим!
Източник: Radical Terraces
towardsautonomyblog 