Размисли върху Касториадис и Букчин

Автор: Явор Тарински

ES_1602_0351Основната заплаха за природата и човечеството днес идва от централизирането и монополизирането на власт и контрол.
Вандана Шива [1]

Днес постоянно ни се втълпява “отгоре”, че нямаме друг избор, освен да се примирим с настоящото положение. Доминантните властови институции правят всичко по силите си, за да ни убедят, че решението на социалните и екологичните ни проблеми се крие в същите тези политики, отговорни за тяхното създаване. Убеждението, че няма алтернатива, продължава да доминира в мейнстрийм дискурса и широко разпространената консумеристка култура, в комбинация с продължителната криза на представителност, изпълва общественото въображаемо с цинизъм, конформизъм и апатия. Continue reading “Размисли върху Касториадис и Букчин”

Радикалното организиране в 21. век

flat,800x800,070,f.u2Автор: Явор Тарински

Революцията не е „показване” на хората как да живеят, а да бъдат накарани да живеят. Революционната организация трябва винаги да помни, че нейната цел не е да кара своите съмишленици да слушат убедителни речи на експертни лидери, а да ги поощрява сами да говорят за себе си, за да постигнат, или поне да се стремят към, равно ниво на участие.
Ги Дебор [1] Continue reading “Радикалното организиране в 21. век”

Демократична енергия и климатични промени

pic4Размисли върху книгата “Това променя всичко” на Наоми Клайн

Автор: Явор Тарински

Днес човекът е все още, и дори повече отвсякога, най-големият враг на човека не само защото продължава, както винаги, да се отдава на избиването на своя собствен вид, но също и защото реже клона, на който седи: околната среда.
Корнелиус Касториадис[1] Continue reading “Демократична енергия и климатични промени”

Към автономия: Социалният експеримент в Рожава

rojavaАвтори: Михалис Кулутрос и Явор Тарински

Автонномният регион Рожава, такъв какъвто съществува днес, е един от малкото светли моменти – много светъл при това – които изникнаха от трагедията на Сирийската революция.

Дейвид Гребър [1]

През последните десетилетия кюрдската борба за свобода бе не само твърд глас на съпротивата срещу доминантния социален и политически ред, но и успя да формулира и започне практически стъпки към създаването на свободно общество. След дълги години потисничество, кюрдските сили започват да се прегрупират, формирайки въоръжени отряди за самозащита. И в период, в който лявата партия Кюрдски демократичен съюз (PYF) бързо се превръщаше в регионална политическа сила, един нов антагонистичен пример изникна от кюрдското освободителлно движение, основан на ценностите на демократичен конфедерализъм и автономия. Continue reading “Към автономия: Социалният експеримент в Рожава”

Отвъд доктрината на растежа

967230_675570709126214_219603435_oАвтор: Явор Тарински

Обществото е заседнало в начин на мислене, доминиран от икономики на прогресивен растеж; тяхната тирания е направила креативното мислене извън установените рамки невъзможно […] Но нашата непрестанно нарастваща консумация не е устойчива; рано или късно ще трябва да се откажем от нея.

Серж Латуш [1]

“Икономическият растеж” е фраза, която днес се повтаря като мантра. Тя бива застъпвана от мнозинството в съвременния политически и икономически елит. Десни, както и много леви [2], остават във въображаемото на растежа, докато то съдържа много недостатъци, които те силно пренебрегват. Continue reading “Отвъд доктрината на растежа”

Футболът като общо благо

football-aux-footballeursАвтор: Явор Тарински

Футболът разцъфна в гетата.
Той не изискваше никакви пари и можеше
да бъде игран единствено с желание.
Едуардо Галеано

През 1995 г. в книгата си Футбол под слънце и под сянка Едуардо Галеано посочва комерсиализацията на най-популярния в света спорт и неговото откъсване от “долу”. В нея той казва, че “когато спортът се превърна в индустрия, красотата, която извираше от удоволствието от играта, бе откъсната от самите й корени. Професионалният футбол заклеймява всичко, което намира за безполезно, а безполезно означава непечелившо.” И наистина, по време на последното световно първенство в Бразилия за пореден път видяхме съвременния футбол такъв какъвто е: механизъм за непрестанно натрупване на капитал, агресивен срещу тези на “дъното”, които не могат да си позволят да участват в този празник на съвременната консуматорска култура. Днес той е превърнат в спектакъл, в още един продукт на рафтовете на глобалния “супермаркет”, в който можем да участваме единствено като пасивни консуматори. Continue reading “Футболът като общо благо”

Пряката демокрация не е утопия

Syntagma-popular-assemblyАвтор: Явор Тарински

Има моменти, дори ери, в които
индивидите са проявявали
страст на заинтересованост към общите дела.
Те излизат на улицата, издигат искания,
и постигат определен брой от тях.

Корнелиус Касториадис [1] Continue reading “Пряката демокрация не е утопия”

Жребий и пряка демокрация

paulteachingАвтор: Явор Тарински

Демокрацията се зароди от идеята, че всички, които са равни в един аспект, са равни абсолютно. Всички са еднакво свободни, следователно всички са абсолютно свободни… Следващата стъпка е, когато демократите, въз основа на твърдението, че всички са равни, настояват за равноправно участие във всичко.

Аристотел Continue reading “Жребий и пряка демокрация”

Възвръщане на градското пространство

map-17Автор: Явор Тарински

Промени живота! Промени обществото! Тези идеи губят напълно
своето значение без създаване на подходящо пространство.

Хенри Лефевр [1]

Днес значението на града се увеличава, тъй като за пръв път в човешката история по-голямата част от населението живее в градски пространства и икономическата му роля достига нови върхове. По думите на Антонио Негри: ” градът, сам по себе си, е източник на производство: организираната, населена и изменена територия се е превърнала в производствен елемент, точно както някога бе обработваемата земя. Все повече жителят на метрополиса е истинския център на света… “[2]. За това градът все по-често бива вместван в дебатите около политически, икономически, социални и други стратегии за бъдещето. Continue reading “Възвръщане на градското пространство”

Общите блага като парадигма отвъд държавата и капитала

Автор: Явор Тарински

commons 1Хората наричали общи блага тези части от околната среда, за които приет закон изисквал специфични форми на общностно уважение. Наричали общи блага тази част от околната среда, която се намирала отвъд техния дом и собственост, но към която предявявали претенции за употреба, не за да произвеждат стоки, а за да осигуряват прехраната на своето домакинство.
Иван Илич [1]

Въведение

В книгата си Икономически ред и религия (1945) Франк Х. Найт и Томас Х. Мириам твърдят, чесоциалният живот в голяма група, с изцяло обща собственост, е невъзможен.[2] В същия дух Уилям Ф. Лойд и по-късно Гарет Хардин развиват нео-малтусианския[3] термин “трагедията на общите блага” [4], твърдейки, че индивидите, действащи независимо и рационално според своя личен интерес, се държат по начин, противоположен на интересите на цялата група, като изчерпват някои общи ресурси. От тогава насам тезата, че хората са неспособни да управляват колективно, без контрол и надзор от институции и власти, откъснати от обществото, успешно се е загнездила в общественото въображаемо. Continue reading “Общите блага като парадигма отвъд държавата и капитала”