Комуната и Балканите: Случаят на България

Автор: Явор Тарински

Ако трябва да се опитаме да идентифицираме някои от най-важните аспекти от историята на Балканите, не можем да не посочим упоритата визия за една изненадващо последователна утопия…

– Андрей Грубачич [1]

Гръцките власти използват карантината заради COVID-19, за да унищожат самоуправляваната фабрика Vio.Me

Автор: Явор Тарински

Докато гръцкият народ е поставен под карантина поради пандемията на Коронавирусa, гръцките власти продължават своята политика срещу хоризонталните социални движения в страната. Държавата е намерила перфектния момент за провеждане на нова атака срещу самоуправляващата се фабрика Vio.Me в Солун: рано тази сутрин, придружени от два отряда за борба с безредиците, служители на държавната електрическа компания са прекъснали електрозахранването на фабриката.

Климати: Социална екология – Интервю с Явор Тарински

Какво е “социална екология” и човешкото взаимодействие с природата ще чуете от Явор Тарински- член на Транснационалния институт за социална екология

Интервю с антифашистки фенове на Лацио

Въпроси: Явор Тарински

Демонстрация на членовете на LAF пред Колизеума в Рим (март 2016 г.)

Кристин Рос за май ’68 отвъд изкуствените чествания

Интервю на Явор Тарински за Babylonia

Кристин Рос даде интервю за гръцкото списание Babylonia, в което анализира смисъла и значението на събитията от май 1968 г. Тя ще е сред основните участници в тазгодишния B-Fest, който се проведе на 25-27 май в Института за изящни изкуства в Атина. Рос е професор по сравнителна литература в Нюйоркския университет и автор на многобройни книги, сред които Май ’68 и неговите животи в отвъдното, Появата на социалното пространство: Рембо и Парижката комуна, Общественият лукс: Политическата фантазия на Парижката комуна.

Революционни общини срещу държавата

Автор: Явор Тарински

O Tejo (1967), автор Carlos Botelho (1899 – 1982)

Днес националната държава претърпява сериозна криза. Въпреки всичките приказки за държавно „изчезване“, настоящият неолиберален модел преминава към нейното преосмисляне. На практика държавният апарат от структура със свой собствен, национален дневен ред бива свеждан до основен налагател на капиталистически догми и производител на съответните антропологични типове (аполитични, предприемчиви консуматори), нужни на настоящата система, за да функционира. Наративи за „ширеща се свобода“ се използват, за да замаскират авторитарното естество на настоящата олигархия. Но държавната роля на пазител на неолибералния ред и неговите основни стълбове, като например неограничения икономически растеж, задълбочава допълнително нейния конфликт с обществото (на какъвто конфликт ставаме свидетели от известно време, и особено съвсем наскоро, по улиците на Барселона, където видяхме кадри, напомнящи за гражданската война от 30-те години на миналия век) и я принуждава често да прибягва до груба сила, като по този начин се делегитими-
зира още повече.

Климатичната криза и проектът за автономия

Автор: Явор Тарински

Този доклад бе представен в рамките на събитието „Пътища на автономията в 21 век“ (организирано на 29.09 от издателство Анарес във Фабрика Автономия).

Говорейки за бъдещето, което 21 век крие, и позиционирането в него на политически проекти за радикално преустрояване на обществото, какъвто е проектът за автономия, не можем да не вземем предвид околната среда като цяло и промяната на климата конкретно.

Социални и екологични измерения на рекуперацията на фабрики

Автор: Явор Тарински

Мнозина все още твърдят, че рекуперацията на работни места не е алтернатива на капитализма. И може би, сама по себе си, не е. […] Но също така тя се простира отвъд това: същите тези работници, вместо да се чувстват депресирани и със смачкано достойнство, проправят път за други да поемат контрола върху собствения си живот.

Марина Ситрин

Размисли върху Касториадис и Букчин

Автор: Явор Тарински

Основната заплаха за природата и човечеството днес идва от централизирането и монополизирането на власт и контрол.
Вандана Шива [1]

Днес постоянно ни се втълпява “отгоре”, че нямаме друг избор, освен да се примирим с настоящото положение. Доминантните властови институции правят всичко по силите си, за да ни убедят, че решението на социалните и екологичните ни проблеми се крие в същите тези политики, отговорни за тяхното създаване. Убеждението, че няма алтернатива, продължава да доминира в мейнстрийм дискурса и широко разпространената консумеристка култура, в комбинация с продължителната криза на представителност, изпълва общественото въображаемо с цинизъм, конформизъм и апатия.

Радикалното организиране в 21. век

Автор: Явор Тарински

Революцията не е „показване” на хората как да живеят, а да бъдат накарани да живеят. Революционната организация трябва винаги да помни, че нейната цел не е да кара своите съмишленици да слушат убедителни речи на експертни лидери, а да ги поощрява сами да говорят за себе си, за да постигнат, или поне да се стремят към, равно ниво на участие.
Ги Дебор [1]