Ако трябва да се опитаме да идентифицираме някои от най-важните аспекти от историята на Балканите, не можем да не посочим упоритата визия за една изненадващо последователна утопия…
Кристин Рос даде интервю за гръцкото списание Babylonia, в което анализира смисъла и значението на събитията от май 1968 г. Тя ще е сред основните участници в тазгодишния B-Fest, който се проведе на 25-27 май в Института за изящни изкуства в Атина. Рос е професор по сравнителна литература в Нюйоркския университет и автор на многобройни книги, сред които Май ’68 и неговите животи в отвъдното, Появата на социалното пространство: Рембо и Парижката комуна, Общественият лукс: Политическата фантазия на Парижката комуна. Continue reading “Кристин Рос за май ’68 отвъд изкуствените чествания”→
Днес националната държава претърпява сериозна криза. Въпреки всичките приказки за държавно „изчезване“, настоящият неолиберален модел преминава към нейното преосмисляне. На практика държавният апарат от структура със свой собствен, национален дневен ред бива свеждан до основен налагател на капиталистически догми и производител на съответните антропологични типове (аполитични, предприемчиви консуматори), нужни на настоящата система, за да функционира. Наративи за „ширеща се свобода“ се използват, за да замаскират авторитарното естество на настоящата олигархия. Но държавната роля на пазител на неолибералния ред и неговите основни стълбове, като например неограничения икономически растеж, задълбочава допълнително нейния конфликт с обществото (на какъвто конфликт ставаме свидетели от известно време, и особено съвсем наскоро, по улиците на Барселона, където видяхме кадри, напомнящи за гражданската война от 30-те години на миналия век) и я принуждава често да прибягва до груба сила, като по този начин се делегитими-
зира още повече. Continue reading “Революционни общини срещу държавата”→
Този доклад бе представен в рамките на събитието „Пътища на автономията в 21 век“ (организирано на 29.09 от издателство Анарес във Фабрика Автономия).
Говорейки за бъдещето, което 21 век крие, и позиционирането в него на политически проекти за радикално преустрояване на обществото, какъвто е проектът за автономия, не можем да не вземем предвид околната среда като цяло и промяната на климата конкретно. Continue reading “Климатичната криза и проектът за автономия”→
Мнозина все още твърдят, че рекуперацията на работни места не е алтернатива на капитализма. И може би, сама по себе си, не е. […] Но също така тя се простира отвъд това: същите тези работници, вместо да се чувстват депресирани и със смачкано достойнство, проправят път за други да поемат контрола върху собствения си живот.
Основната заплаха за природата и човечеството днес идва от централизирането и монополизирането на власт и контрол.
Вандана Шива [1]
Днес постоянно ни се втълпява “отгоре”, че нямаме друг избор, освен да се примирим с настоящото положение. Доминантните властови институции правят всичко по силите си, за да ни убедят, че решението на социалните и екологичните ни проблеми се крие в същите тези политики, отговорни за тяхното създаване. Убеждението, че няма алтернатива, продължава да доминира в мейнстрийм дискурса и широко разпространената консумеристка култура, в комбинация с продължителната криза на представителност, изпълва общественото въображаемо с цинизъм, конформизъм и апатия. Continue reading “Размисли върху Касториадис и Букчин”→
Революцията не е „показване” на хората как да живеят, а да бъдат накарани да живеят. Революционната организация трябва винаги да помни, че нейната цел не е да кара своите съмишленици да слушат убедителни речи на експертни лидери, а да ги поощрява сами да говорят за себе си, за да постигнат, или поне да се стремят към, равно ниво на участие.
Ги Дебор [1] Continue reading “Радикалното организиране в 21. век”→